Това е закуската ми последната сутрин, когато бях в Париж, точно преди да си хвана самолетчето за вкъщи.

Закуска

Но може би трябва да почна отначало. Първо, в Париж има много слънчице. Йей!

Слънчице

Отгоре

Когато времето е хубаво, сякаш целият град ти се усмихва. Много е приятно. За сметка на това парижаните не са толкова усмихнати колкото слънчицето – но сигурно ако всеки ден у вас има повече чужди хора, отколкото твои, и ти ще се чувстваш така. Все пак хората са услужливи, а на всеки ъгъл може да видиш интересни герои, които си виждал само по филмите: улични музиканти, жени, дечица с дървени триколки. Имаш чувството, че някой е направил много голяма сцена за снимане на кино, а междувременно хората просто са започнали да живеят там.

Хора и улици

Чакащ

Игра

Разговор

Книжки

Молба

Зачетена

Музика за душата

Няма да ти говоря много за забележителности, а за паркове. Най-приятното в Париж е да излезеш сутрин, да си вземеш кафенце и топла закуска от някоя patisserie и да отидеш да закусиш в някой парк. Те са малки, големи, известни, скрити, но винаги зелени и пълни. Парижките паркове са правени за крале и кралици, но сега са пълни с хора. Които четат! Досега не съм виждал друг град, в който хората да четат толкова.

Зад катедралата

Грандиозно

Цялата земя

Фонтанено

Читанка

Париж има и нова част, в която сигурно се снимат научно-фантастични филми. Всичко е голямо и метално-стъклено. Въобще не прилича на града, който очакваш да видиш, но пък има свой собствен чар. Почувствах се много малък и твърде цветен за тази обстановка…

Бъдещно

Арки

Фантастика

Странното е, че Париж почти те предизвиква да снимаш в черно-бяло. Някак повече му отива, дори да е клише. Тук всъщност клишетата звучат доста по-истински. Взех фотоапаратчето и му дадох съответните настройки. Получиха се интересни неща.

Мостът

Пирамиди

Пантеонът

Кино

Голяма

Сена

Париж

Париж има вкус на прясно изпечени кроасани, патешко с портокали, звучи като музиката от “Амели Пулен” и импровизациите на уличните музиканти и е много, адски, зашеметяващо разнообразен. Съжалявам, че не мога да ти го опиша по-добре!

Твой,
Слон

Открих, че съм малко глупав Слон. Или по-скоро разсеян. Някои от последните ми писма са били със сгрешено адресче, защото много бързах да ти ги изпратя. Дано този път пристигнат благополучно – поръчал съм им попътен вятър, така че всичко трябва да е наред!

Твой,
Слон

Отдавна не съм ти писал, защото бях много зает. Хич не е лесно да учиш – от опит ти го казвам! Пиша разни неща, а малкият ми слонски мозък започва да боли (сигурно е станал много голям от толкова учене и вече му е тясно).

Аз май не съм ти казвал колко е хубаво да учиш тук, нали? Първо, имаме си голяма сграда с много интересен вид – все едно си влязъл в машина на бъдещето и си някъде… ами, в бъдещето. Имаме си мнооооого голяма библиотека с хиляди книжки. Имаме си и нови компютри навсякъде. Въобще, всичко, което ти трябва е тук – само трябва да си донесеш желанието за четене и жаждата за нови неща. Аз си взимам и много книжки за вкъщи, за да си чета в леглото и със следобедното ментово чайче.

На училище

Ходенето на лекции беше много интересно и съм изписал много страници с интересни и поучителни неща. Много ми беше приятно и малко ми е тъжно, че уроците свършват – но пък повечето учители казаха, че искат да продължим да си говорим, дори като се върна. Това му е хубавото тук – наистина се чувстваш добре приет. А защото класовете са много международни, на никой не му прави впечатление, че съм слон

На лекции

Освен писане, имаше и много говорене – правехме презентации често. Аз не съм стеснителен по-принцип, но накрая си личи, че с практика всичко става по-добре – вече съм още по-уверен.

Презентирам!

Остана ми още съвсем малко учене, след което ще ти разказвам още по-забавни неща. Сега приключвам писмото и се връщам към ученето, писането и книжките.

Твой,
Слон

Седя си на слънчице и пия кафенце, затова реших да ти пиша пак. Не конкретно заради кафенцето и слънчицето де – тогава щеше да трябва да ти пиша всеки ден. А просто защото се сетих, че започнах да ти пиша много рядко и това не е хубаво.

Имам много неща за вършене в момента. Вкъщи ме чака един ееееееееей такъв куп с книжки. От една страна съм леко притеснен, защото по цял ден съм забил хобот в някакви домашни и курсови работи – тук ученето не е лесно. От друга страна ми е приятно, че имам много неща за правене и съм зает – времето минава по-бързо.

Слънчице и кафенце

Когато обаче ми стане много натоварено и малката ми слонска глава започне да пуши, взимам нещо свежо за четене и отивам на кафенце. Хубаво е да си седиш сам, да миришеш кафето с канела и хартията с мастило и да се наслаждаваш на времето. Това действа много зареждащо. После се чувствам като нов, всички мрачни мисли са изчезнали от челото ми и вече не го бърча лошо. Захващам се отново за работа и всички събрали се задачки. Все пак от теб съм се научил, че усилията винаги се отплащат и после, като стана много учен и много умен слон, пак ще ти благодаря.

А, кафенцето свърши! Май е време да се връщам към купа с книжки. До скоро!

Твой,
Слон

Все още не съм ти описал последните ми пътувания. Започвам с Шефилд, защото беше не само красиво, но и научно-информационно. Чувствам се много учен слон.

Спокойно

Шефилд е малко градче, но има мнооого голямо местенце, където малките деца (и слонове) да се учат. MAGNA си е магнетично здание - една стара стоманолярна е станала интересен научен център. Имат си отделни зали за вода, въздух, огън и земя Най-много ми хареса голямото огнено торнадо – въпреки че не беше много приятелски настроено и за малко да ми опърли хобота! И все пак не му се сърдя.

Старата леярна се събуди

Огнено торнадо

Всъщност, в Шефилд имаше много хубави сгради. Отново, всичко е с тези вече познати заострени кулички и вид като на захарни замъци. Кметството, църквите – като в Добрата Стара Англия. Големият фонтан в центъра е прекрасно място да ти отпочинат крачетата и да се порадваш на залязващото слънце. А някакви деца най-вероятно се навъртат около него, за да ти направят шоу.

Пътечка

Тревичка

Най-хубавото местенце е зимната градина. Има какви ли не големи-големи, зелени-зелени храстове, дървета и тревички. Почувствах се почти като в джунгла – приятен спомен за старо вкъщи

Джунгла под похлупак

Но в Шефилд има и интересни неща от бъдещето – като тези стоманени извънземни неща, които бяха кацнали в центъра. Гледаха много любопитно залеза и чак аз се загледах.

Извънземни

Стоманено

Еднодневните разходки са страхотна забава. Искам поне още една доза от тях!

Твой,
Слон

Вече съм съвсем международен слон – разходих се чаааак до Ирландия! Исках да отида на гости на викинги и да видя някой дракон. Уви, викингите не си бяха вкъщи, а драконите още не се бяха върнали от Юг, където зимуват, за да не им изгаснат драконските пламъчета. За сметка на това се разходих из града, поснимах и попаднах на любопитни неща.

Старо

Дъблинчаните всъщност са много горди с историята си, въпреки че са имали тооооолкова много неуспешни бунтове и опити да се управляват самички. Затова и из града може да намериш всякакви средновековно-забележителни места, които вероятно са свързани с някое въстание или някоя важна дата. Аз никога не съм бил добър с числа и не ги запомних, но пък атмосферата ми хареса. Много ми се искаше да си взема една броня и един бял кон, с който да се разхождам. Вместо това обаче походих пеш – и това също беше много хубаво.

Справедлива

Замъче

Освен замъци, виждаш и малко по-нови места с приветливи закръглени форми, колони като от Древна Гърция и много спокоен достолепен вид. Личи си колко са доволни да са това, което са. Според мен се правят на важни, но това не им пречи да са много красиви. Покрай реката имаше няколко такива, в центъра също. Оказа се, че все пак са важни точно толкова, колкото изглеждат: банки, съдилища, митници…

Пешеходци

Река и съд

Представително

Морско

По-съвременното индустриално лице на Дъблин пък ми напомни за книжките, които ти ми преразказваш. Сетих се за онези Джойс и Уайлд, които толкова обичам да ми четеш в леглото. Мисля вече и аз да си взема някоя дебела книжка от тях и да почета. Личи си, че мястото им е действало вдъхновително!

Индустриално

След многото разхождане видях една голяма къща с много шарени прозорци. Беше църква. Не знам защо хора ходят да се молят, вместо през това време да си помислят хубавичко какво лошо са направили и как да го поправят. Но тук наистина се мисли по-добре – е, стига да не се разсейваш от красивите прозорци, острите арки и високите тавани, направо свят да ти се завие!

Величествено

Нагоре

Олтар

Въпреки че времето не беше чак толкова услужливо, успях да прекарам малко време в парка. Обичам парковете, особено когато има хора и птици. Птиците и хората трябва да са задължителна част от всеки парк! Хипнотизирах се от един човек, който хранеше лебед. Мисля, че двамата тайно си говореха нещо, защото се познаваха отдавна. май лебедът споделяше лебедови любовни проблеми. Искам и аз да храня лебеди, може ли да ме научиш как става, Бате?

Събота

Любопитна

Водно

Приятели

Хоботът ми започна да прокапва и затова се прибрах на топло. Докато хапвах, се загледах в хората наоколо и ми стана смешно, защото те си се занимаваха с ежедневните им работи и хич не забелязваха, че до тях седи един слон, който за пръв път вижда всичко наоколо. Дали им изглеждах местен?

Избори

Чайчето след дълга разходка е много страхотно, от мен да го знаеш! Само да си дойда и ще ти покажа, обещавам!

Твой,
Слон

Честита пролет! Тук всъщност май направо идва лято. Странно е как известно време, докато си забил хобот в задачки и сиви мисли, пролетта пристъпва на пръсти, отваря безшумно вратата и изневиделица ти се хвърля на врата с топла прегръдка. Приятна изненада.

Изведнъж виждаш, че всичко вече е зелено, хората ходят без якета, слънцето грее, вятърът става топъл. Закачих си мартеницата на един особено горд от жълтите си цветове храст. После си свируках и подскачах по слънчевите улици. Обикновено хората гледат странно такива постъпки, особено от един малък слон, но днес всички просто се усмихваха, защото им беше пролетно.

Пролет

Мили Бате, сигурен съм, че хубавите дни тепърва започват! Животът има свойството да бъде особено хубав, дори когато не го очакваш. Изненадва те изневиделица, така да се каже.

Твой,
Слон

Все още имам много истории, които искам да ти разкажа. Днес ще ти опиша една разходка до Йорк. Времето ми се усмихна и аз също му се усмихнах от влака. Много ми харесва да пътувам с влакове, защото те постоянно шепнат приказки. И е забавно да гледаш как дърветата спринтират покрай прозореца ти или как гарите свенливо се задържат малко по-дълго наоколо.

Посрещане

В Йорк трябваше да погледна календара – сигурен съм, че бяха сменили века! Защото Йорк изглежда като от приказка за “Имало едно време…” Навсякъде те посрещат рицарски гербове, заострени приказни къщички, замъци, кули и обещания за приключения.

Рицарско

Просто и красиво

Тухлено

На един ъгъл стигнах до къща на Пепеляшка-принцеса. И съм почти убеден, че в парка зад една ограда ми намигна дракон! На открито беше много хубаво, защото слънчицето през цялото време гледаше отгоре. Разхождах се и гледах гълъбите, които тук са доста любопитни. Вероятно любопитстват какво е имало сред тези мистични руини наоколо.

Заповядайте!

Слънчеви мечти

Руини

Йорк се върти около една мноооого голяма сграда – като тези от детските книжки, в които се женят принцове и принцеси. Не видях свещеник с голяма шапка, но вероятно е бил в почивка точно в момента. Все пак това не беше голям пропуск, защото на пода в църквата видях най-страхотното слънчево зайче на света!

Високо

Симетрия

Осветено

Шареното зайче

След това стигнах и до мястото за принцове и принцеси – с кула на високо и непристъпно място, големи дворове и красиви сгради, в които със сигурност имаше много просторни спални и големи зали за танци, запазени за много специални вечери.

Непристъпна

Къде живеят принцесите

Слънчев замък

Слънчицето се умори и реши да си ляга, а аз си взех влака за вкъщи и се хипнотизирах от прелитащите дървета пред прозореца. И си мислех за рицари, принцеси и много много стари приключения.

Твой,
Слон

Отдавна не съм ти писал, извинявай! Просто станах един много зает слон. Започнах да чета повече книжки, та чак ушите ме болят от слушане на собствените ми мисли. Но сега това няма значение.

Днес искам да ти кажа за едно съкровище, което намерих в стаята си. То изчезва сутрин и пак се появява на следващата вечер (това звучи по-оптимистично отколкото “появява се вечер и изчезва на сутринта”, нали?) Много е красиво и редовно си го гледам. Ето, виж:

Скъпоценни камъчета

Моето съкровище става изцяло златно сутрин, вечер първо е рубинено, а после оставя скъпоценните си камъни да светят часове наред. Мога да го гледам продължително, опрял хобот в хладното стъкло. И така седя, броя разноцветните звездички там далече и си мисля разни само мои си, слонски неща.

Златно

Ако ми е било скучно през деня, сега ми става интересно. Ако ми е било тревожно, се успокоявам. Ако пък ми е било само, сега наоколо има толкова цветни звездички, че има с кого да си говоря цяла вечер.

Рубинено

А става много хубаво, когато вали – тогава цветните звездички се превръщат в малки цветни калейдоскопчета. Магия!

Калейдоскопчета

И така сутринта ми е много приятно и заредено. Някой беше пял, че това е най-голямото богатство… Така че, мили Бате, ако това писъмце те заварва рано сутрин, огледай се за някое спотаено богатство покрай теб!

Твой,
Слон

Не съм футболен слон, но Манчестър ми хареса. Градът е голям и хубав, а хората са много и навсякъде. Странна смесица от стари-стари сгради и нови модерни центрове. Както си вървиш, виждаш готическа къща, свита до стъклена фасада. Времената са се оплели на огромен възел тук…

Горд ми изглежда

Градско

Да нахраним гълъбите...

Хищна сграда - минах на другия тротоар!

В Манчестър има много хубава арт-галерия с много картини, снимки и инсталации. Интересно ми беше да видя как са живели хората тук и как са изглеждали. Аз още не правя много портрети, защото съм стеснителен и притеснителен и не знам дали някой няма да ми се скара. Но портретите на хора от Манчестър много ми харесаха.

Пътуване довсякъде

Игриво

Русал?

Сградата, която ми хареса най-много, е една много древна библиотека. Е, не чак толкова древна – построена е в края на 17-ти век. Големите и просторни зали направо ти шепнат колко е хубаво да четеш. А вътре има толкова много книжки, че направо ми се зави свят от гледане на рафтовете.

Спокойно

Понякога гледам нагоре

Тихи коридори

Тук има много интересни неща, а разходката ми се отрази добре. Времето беше хубаво – направо се учудвам какъв късмет имам при всяка разходка извън Лийдс! Затова и обикалях Манчестър цял ден!

Бате, виенското колело пак ли е виенско, като е в Англия?

Ухае на старо...

Слънчеви решетки

Накрая отидох и до стадиона. Разходих се, но на никой май не му се играеше днес. Бях доволен, защото като тичам след топката, понякога се спъвам в хобот и си ожулвам коленцата… Най-много ми хареса залезът.

ВеличеВствено!

Краят на хубав ден

Сега започвам да планирам следващата разходка. Защото един слон е Истински Слон, само когато пътува!

Твой,
Слон