Дневникът на Слон

Мили Бате,

Седя си на слънчице и пия кафенце, затова реших да ти пиша пак. Не конкретно заради кафенцето и слънчицето де – тогава щеше да трябва да ти пиша всеки ден. А просто защото се сетих, че започнах да ти пиша много рядко и това не е хубаво.

Имам много неща за вършене в момента. Вкъщи ме чака един ееееееееей такъв куп с книжки. От една страна съм леко притеснен, защото по цял ден съм забил хобот в някакви домашни и курсови работи – тук ученето не е лесно. От друга страна ми е приятно, че имам много неща за правене и съм зает – времето минава по-бързо.

Слънчице и кафенце

Когато обаче ми стане много натоварено и малката ми слонска глава започне да пуши, взимам нещо свежо за четене и отивам на кафенце. Хубаво е да си седиш сам, да миришеш кафето с канела и хартията с мастило и да се наслаждаваш на времето. Това действа много зареждащо. После се чувствам като нов, всички мрачни мисли са изчезнали от челото ми и вече не го бърча лошо. Захващам се отново за работа и всички събрали се задачки. Все пак от теб съм се научил, че усилията винаги се отплащат и после, като стана много учен и много умен слон, пак ще ти благодаря.

А, кафенцето свърши! Май е време да се връщам към купа с книжки. До скоро!

Твой,
Слон