Дневникът на Слон

Мили Бате,

Отдавна не съм ти писал, защото бях много зает. Хич не е лесно да учиш – от опит ти го казвам! Пиша разни неща, а малкият ми слонски мозък започва да боли (сигурно е станал много голям от толкова учене и вече му е тясно).

Аз май не съм ти казвал колко е хубаво да учиш тук, нали? Първо, имаме си голяма сграда с много интересен вид – все едно си влязъл в машина на бъдещето и си някъде… ами, в бъдещето. Имаме си мнооооого голяма библиотека с хиляди книжки. Имаме си и нови компютри навсякъде. Въобще, всичко, което ти трябва е тук – само трябва да си донесеш желанието за четене и жаждата за нови неща. Аз си взимам и много книжки за вкъщи, за да си чета в леглото и със следобедното ментово чайче.

На училище

Ходенето на лекции беше много интересно и съм изписал много страници с интересни и поучителни неща. Много ми беше приятно и малко ми е тъжно, че уроците свършват – но пък повечето учители казаха, че искат да продължим да си говорим, дори като се върна. Това му е хубавото тук – наистина се чувстваш добре приет. А защото класовете са много международни, на никой не му прави впечатление, че съм слон

На лекции

Освен писане, имаше и много говорене – правехме презентации често. Аз не съм стеснителен по-принцип, но накрая си личи, че с практика всичко става по-добре – вече съм още по-уверен.

Презентирам!

Остана ми още съвсем малко учене, след което ще ти разказвам още по-забавни неща. Сега приключвам писмото и се връщам към ученето, писането и книжките.

Твой,
Слон