Дневникът на Слон

Мили Бате,

Все още имам много истории, които искам да ти разкажа. Днес ще ти опиша една разходка до Йорк. Времето ми се усмихна и аз също му се усмихнах от влака. Много ми харесва да пътувам с влакове, защото те постоянно шепнат приказки. И е забавно да гледаш как дърветата спринтират покрай прозореца ти или как гарите свенливо се задържат малко по-дълго наоколо.

Посрещане

В Йорк трябваше да погледна календара – сигурен съм, че бяха сменили века! Защото Йорк изглежда като от приказка за “Имало едно време…” Навсякъде те посрещат рицарски гербове, заострени приказни къщички, замъци, кули и обещания за приключения.

Рицарско

Просто и красиво

Тухлено

На един ъгъл стигнах до къща на Пепеляшка-принцеса. И съм почти убеден, че в парка зад една ограда ми намигна дракон! На открито беше много хубаво, защото слънчицето през цялото време гледаше отгоре. Разхождах се и гледах гълъбите, които тук са доста любопитни. Вероятно любопитстват какво е имало сред тези мистични руини наоколо.

Заповядайте!

Слънчеви мечти

Руини

Йорк се върти около една мноооого голяма сграда – като тези от детските книжки, в които се женят принцове и принцеси. Не видях свещеник с голяма шапка, но вероятно е бил в почивка точно в момента. Все пак това не беше голям пропуск, защото на пода в църквата видях най-страхотното слънчево зайче на света!

Високо

Симетрия

Осветено

Шареното зайче

След това стигнах и до мястото за принцове и принцеси – с кула на високо и непристъпно място, големи дворове и красиви сгради, в които със сигурност имаше много просторни спални и големи зали за танци, запазени за много специални вечери.

Непристъпна

Къде живеят принцесите

Слънчев замък

Слънчицето се умори и реши да си ляга, а аз си взех влака за вкъщи и се хипнотизирах от прелитащите дървета пред прозореца. И си мислех за рицари, принцеси и много много стари приключения.

Твой,
Слон

Мили Бате,

Отдавна не съм ти писал, извинявай! Просто станах един много зает слон. Започнах да чета повече книжки, та чак ушите ме болят от слушане на собствените ми мисли. Но сега това няма значение.

Днес искам да ти кажа за едно съкровище, което намерих в стаята си. То изчезва сутрин и пак се появява на следващата вечер (това звучи по-оптимистично отколкото “появява се вечер и изчезва на сутринта”, нали?) Много е красиво и редовно си го гледам. Ето, виж:

Скъпоценни камъчета

Моето съкровище става изцяло златно сутрин, вечер първо е рубинено, а после оставя скъпоценните си камъни да светят часове наред. Мога да го гледам продължително, опрял хобот в хладното стъкло. И така седя, броя разноцветните звездички там далече и си мисля разни само мои си, слонски неща.

Златно

Ако ми е било скучно през деня, сега ми става интересно. Ако ми е било тревожно, се успокоявам. Ако пък ми е било само, сега наоколо има толкова цветни звездички, че има с кого да си говоря цяла вечер.

Рубинено

А става много хубаво, когато вали – тогава цветните звездички се превръщат в малки цветни калейдоскопчета. Магия!

Калейдоскопчета

И така сутринта ми е много приятно и заредено. Някой беше пял, че това е най-голямото богатство… Така че, мили Бате, ако това писъмце те заварва рано сутрин, огледай се за някое спотаено богатство покрай теб!

Твой,
Слон

Мили Бате,

Не съм футболен слон, но Манчестър ми хареса. Градът е голям и хубав, а хората са много и навсякъде. Странна смесица от стари-стари сгради и нови модерни центрове. Както си вървиш, виждаш готическа къща, свита до стъклена фасада. Времената са се оплели на огромен възел тук…

Горд ми изглежда

Градско

Да нахраним гълъбите...

Хищна сграда - минах на другия тротоар!

В Манчестър има много хубава арт-галерия с много картини, снимки и инсталации. Интересно ми беше да видя как са живели хората тук и как са изглеждали. Аз още не правя много портрети, защото съм стеснителен и притеснителен и не знам дали някой няма да ми се скара. Но портретите на хора от Манчестър много ми харесаха.

Пътуване довсякъде

Игриво

Русал?

Сградата, която ми хареса най-много, е една много древна библиотека. Е, не чак толкова древна – построена е в края на 17-ти век. Големите и просторни зали направо ти шепнат колко е хубаво да четеш. А вътре има толкова много книжки, че направо ми се зави свят от гледане на рафтовете.

Спокойно

Понякога гледам нагоре

Тихи коридори

Тук има много интересни неща, а разходката ми се отрази добре. Времето беше хубаво – направо се учудвам какъв късмет имам при всяка разходка извън Лийдс! Затова и обикалях Манчестър цял ден!

Бате, виенското колело пак ли е виенско, като е в Англия?

Ухае на старо...

Слънчеви решетки

Накрая отидох и до стадиона. Разходих се, но на никой май не му се играеше днес. Бях доволен, защото като тичам след топката, понякога се спъвам в хобот и си ожулвам коленцата… Най-много ми хареса залезът.

ВеличеВствено!

Краят на хубав ден

Сега започвам да планирам следващата разходка. Защото един слон е Истински Слон, само когато пътува!

Твой,
Слон

Мили Бате,

Тези дни временцето пак беше хубаво и реших да се разходя. Много е интересно, че когато не си живял дълго време на едно място, се чувстваш като турист в собствения си град. Разхождаш се по улиците, гледаш насам-натам и всичко ти е интересно, ново и различно. Това е нещо, което губиш, ако си бил дълго време на едно място. Колко често ти се случва да се учудваш на места в София? Аз само поклащам хобот и си отминавам, без да гледам, а сигурно пропускам много.

Телефонче

Драматично

Конче

Просто хубаво!

Бате, тук много ми харесва. Гледай какво е интересно! Но сигурно ако се задържа по-дълго, ще ми стане скучно и еднакво. Точно затова ми е интересно да пътувам – за да не спирам да се учудвам.

Твой,
Слон

Мили Бате,

Тези дни стана малко хладничко. Вчера сутринта се събудих и погледнах през прозореца, а навън валеше сняг! На всичкото отгоре мъглата беше завила далечните блокове и цял ден не спря да ги прегръща!!! В първия момент сбърчих хобот, но като един истински слон-оптимист, реших, че и в този млечен ден има какво да се прави. Пуснах си хубав джаз и седнах да почета книжка. Да знаеш от мен, мили Бате, няма нищо по-хубаво на света от уикенд с книжка, кафенце и джаз!

Нямаше как да снимам джаза

В цялата къща мирише на топло, а аз много обстойно съм се зачел и уча нови вълнуващи и интересни неща. Прав е бил г-н Райнов, че няма нищо по-хубаво от лошото време. Тогава без всякакви угризения може да се превърнеш в преобладаващо домашен слон, да си сготвиш нещо вкусно, да си направиш топъл чай или пък просто да броиш парцалените снежинки и да си мечтаеш по типично слонски начин. Само ми липсва онова сиво коте, което ми беше обещал – да си го галя и да си му разказвам истории за снежинките и пудрата захар… Сега пък ще оставя друг да ти разкаже една приказка:

Твой,
Слон

Мили Бате,

Исках просто да ти покажа как си прекарвам вечерите обикновено. След като си науча и си напиша домашните и след като си подълбая в Интернет, сядам да си гледам филмче на широкоекранния нетбук.

Слон, кино и вино

Много е хубаво, особено в дни като вчерашния, когато даже има и чаша хубаво вино (от малък съм слон-ценител). И защото бил Влюбен ден, гледах разни влюбени хора, които се събираха и се разделяха и пак се събираха… Доста поучително – явно хората, за разлика от слоновете, са много колебливи животни!

Твой,
Слон

Мили Бате,

Тази седмица не ми се пишеше много, извинявай! Но сега ще ти разкажа за първата ми разходка наоколо. Хванах влакчето за ушите и – пуф-паф! пуф-паф! – чак до Брадфорд. Всъщност Брадфорд е съвсем наблизко, така че не е “чак”.

Информативно

Аз все пак съм истински градски слон, така че там ми се видя мъничко. И все пак ми беше много интересно. Там си имат една мноооого голяма къща с кулички като от Лего. Казвало се “City Hall” Поразходих се, почаках някоя принцеса да си спусне косата от кулата, но нямаше. Сигурно е бил принцесешки почивен ден – може пак да мина.

Високо е!

Дъждовно - харесва ми!

Започна леко да вали и затова отидох на сухичко в един музей. Там ни разказваха за кино, игри, телевизия и фотография. Много ми харесаха старите фотоапарати, но никъде не продаваха такива. За сметка на това можеше напълно спокойно да си играеш на игрите и даже да се правиш на оператор в телевизионно студио – какво по-хубаво от това, когато навън вали?!

Старичко

Искам и аз такова списание!

Още малко разходки и почнаха да ме болят крачетата, затова седнах да изпия нещо топло и даже получих шоколадово сърчице. Като го гледах се сетих за теб, затова и реших да ти го снимам – виж колко е сладко:

Сладко!

Ню Йорк тук?

Въпреки че Брадфорд не е голям, навсякъде има изненади. Оказа се, че хората там много обичат да гледат филмчета и затова даже си организират голеееми фестивали. Чудя се дали пак да не отида и този път ще си взема пуканки! Освен това някакъв г-н Юнеско казал, че тук всички имат много добри идеи. Мисля, че ако навън постоянно вали, и аз ще седя да мисля повече и ще ми идват много добри идеи! Но пък навсякъде има интересни неща за гледане – като онези каменни мебели, които някой си беше изнесъл пред вкъщи – седнах за малко, но ми замръзна подопашието и си тръгнах. И въпреки това беше много хубаво.

Всекидневна навън?

Зазидана врата

А пък после пак с влакчето и – пуф-паф! пуф-паф! – отидох до едно друго местенце наблизо. Ако не ми беше толкова силна слонската памет, щях да се зачудя дали не съм се качил в машина на времето, а не във влакче! Градчето се казва Saltaire и пак онзи г-н Юнеско е казал, че е много хубаво и трябва да го пазят. Защото си е точно като Преди. Не знам точно кога е било Преди, но явно е било отдавна. Къщичките, фабриката, училището – всичко изглежда много старо. И е доста спокойно. Обиколих наоколо бързо, а паркчето беше много хубаво – точно все едно си някога другаде.

Фенерът говори

Симетрично

Странно е обаче, че всички места са кръстени на онзи, който е направил градчето. Явно г-н Salt много се е обичал, защото и болницата, и училището, и фабриката се казват на него. А и самото градче де. Четох, че бил много строг и се държал като татко на всички, които работели във фабриката (заради които построил и къщичките, да има къде да живеят). А пък всички улици ги е кръстил на свои роднини. Сигурно е било много странно да живееш там Преди. Ама аз нали съм слон и не знам кога е Преди, нищо не разбирам и просто ми хареса в парка и по улиците, където е старо.

При Фани

ТВ-поправячница

Винаги заедно

Свършвам това писмо и отивам на нова разходка. Нямам търпение! А ти, Бате, не се притеснявай – после пак всичко ще ти разкажа!

Твой,
Слон