Дневникът на Слон

Мили Бате,

Вече съм съвсем международен слон – разходих се чаааак до Ирландия! Исках да отида на гости на викинги и да видя някой дракон. Уви, викингите не си бяха вкъщи, а драконите още не се бяха върнали от Юг, където зимуват, за да не им изгаснат драконските пламъчета. За сметка на това се разходих из града, поснимах и попаднах на любопитни неща.

Старо

Дъблинчаните всъщност са много горди с историята си, въпреки че са имали тооооолкова много неуспешни бунтове и опити да се управляват самички. Затова и из града може да намериш всякакви средновековно-забележителни места, които вероятно са свързани с някое въстание или някоя важна дата. Аз никога не съм бил добър с числа и не ги запомних, но пък атмосферата ми хареса. Много ми се искаше да си взема една броня и един бял кон, с който да се разхождам. Вместо това обаче походих пеш – и това също беше много хубаво.

Справедлива

Замъче

Освен замъци, виждаш и малко по-нови места с приветливи закръглени форми, колони като от Древна Гърция и много спокоен достолепен вид. Личи си колко са доволни да са това, което са. Според мен се правят на важни, но това не им пречи да са много красиви. Покрай реката имаше няколко такива, в центъра също. Оказа се, че все пак са важни точно толкова, колкото изглеждат: банки, съдилища, митници…

Пешеходци

Река и съд

Представително

Морско

По-съвременното индустриално лице на Дъблин пък ми напомни за книжките, които ти ми преразказваш. Сетих се за онези Джойс и Уайлд, които толкова обичам да ми четеш в леглото. Мисля вече и аз да си взема някоя дебела книжка от тях и да почета. Личи си, че мястото им е действало вдъхновително!

Индустриално

След многото разхождане видях една голяма къща с много шарени прозорци. Беше църква. Не знам защо хора ходят да се молят, вместо през това време да си помислят хубавичко какво лошо са направили и как да го поправят. Но тук наистина се мисли по-добре – е, стига да не се разсейваш от красивите прозорци, острите арки и високите тавани, направо свят да ти се завие!

Величествено

Нагоре

Олтар

Въпреки че времето не беше чак толкова услужливо, успях да прекарам малко време в парка. Обичам парковете, особено когато има хора и птици. Птиците и хората трябва да са задължителна част от всеки парк! Хипнотизирах се от един човек, който хранеше лебед. Мисля, че двамата тайно си говореха нещо, защото се познаваха отдавна. май лебедът споделяше лебедови любовни проблеми. Искам и аз да храня лебеди, може ли да ме научиш как става, Бате?

Събота

Любопитна

Водно

Приятели

Хоботът ми започна да прокапва и затова се прибрах на топло. Докато хапвах, се загледах в хората наоколо и ми стана смешно, защото те си се занимаваха с ежедневните им работи и хич не забелязваха, че до тях седи един слон, който за пръв път вижда всичко наоколо. Дали им изглеждах местен?

Избори

Чайчето след дълга разходка е много страхотно, от мен да го знаеш! Само да си дойда и ще ти покажа, обещавам!

Твой,
Слон