Средновековни заклинания в Йорк
Мили Бате,
Все още имам много истории, които искам да ти разкажа. Днес ще ти опиша една разходка до Йорк. Времето ми се усмихна и аз също му се усмихнах от влака. Много ми харесва да пътувам с влакове, защото те постоянно шепнат приказки. И е забавно да гледаш как дърветата спринтират покрай прозореца ти или как гарите свенливо се задържат малко по-дълго наоколо.
В Йорк трябваше да погледна календара – сигурен съм, че бяха сменили века! Защото Йорк изглежда като от приказка за “Имало едно време…” Навсякъде те посрещат рицарски гербове, заострени приказни къщички, замъци, кули и обещания за приключения.
На един ъгъл стигнах до къща на Пепеляшка-принцеса. И съм почти убеден, че в парка зад една ограда ми намигна дракон! На открито беше много хубаво, защото слънчицето през цялото време гледаше отгоре. Разхождах се и гледах гълъбите, които тук са доста любопитни. Вероятно любопитстват какво е имало сред тези мистични руини наоколо.
Йорк се върти около една мноооого голяма сграда – като тези от детските книжки, в които се женят принцове и принцеси. Не видях свещеник с голяма шапка, но вероятно е бил в почивка точно в момента. Все пак това не беше голям пропуск, защото на пода в църквата видях най-страхотното слънчево зайче на света!
След това стигнах и до мястото за принцове и принцеси – с кула на високо и непристъпно място, големи дворове и красиви сгради, в които със сигурност имаше много просторни спални и големи зали за танци, запазени за много специални вечери.
Слънчицето се умори и реши да си ляга, а аз си взех влака за вкъщи и се хипнотизирах от прелитащите дървета пред прозореца. И си мислех за рицари, принцеси и много много стари приключения.
Твой,
Слон















Много хубави снимки!
1, 2, 4, 6 са превъзходни!
Този Слон е много вещ във фотографията. А и добре се е разходил днес…